Историята на Кори

Моята история започва през есента на 2017 г.

Бях казал на добрите си приятели от Мичиган, че ако някога изтеглят разрешително за лов на лосове в Юта, с удоволствие ще отида да им помогна. Е, получих обаждане, че синът на моя приятел е изтеглил разрешително за лов на лосове с дулнозарядно оръжие в района на Book Cliffs, Юта. Те искаха да знаят дали предложението ми все още важи. Казах им, че, разбира се, да. (Никога не отказваш възможност да отидеш на лов за лосове.)

Ловът започна на 23 септември 2017 г. Натоварихме багажа и се отправихме към Book Cliffs. В първата сутрин излязохме да намерим идеалния бик. Едва на третия ден открихме подходящия. Той стреля и улучи успешно. Погрижихме се за лоса — разфасовахме го и го опаковахме в чували. Вързахме го здраво за четириколките и потеглихме.

Теренът беше изключително стръмен, а долу имаше дълбока клисура. До лагера ни оставаха пет мили. Моята четириколка започна да се накланя. Държах се за нея, защото знаех, че ако падне в дълбоката клисура, никога няма да успеем да я извадим. Тя започна да се преобръща. За мен това не завърши добре. Когато отворих очи, видях четириколката си да се люлее над мен. Бях в клисурата. Бях зашеметен.

Когато погледнах краката си, левият ми крак сочеше назад, а костта стърчеше отстрани. Адреналинът започна да действа и аз се опитах да завъртя ходилото си напред. Внимателно прибрах костта обратно. Кървях обилно. Желанието ми да оцелея надделя. Знаех, че имам късмет, че съм жив. Започнах да викам приятелите си, които вече гледаха надолу към мен от ръба на дълбоката клисура.

Помолих ги да намерят две пръчки, за да направим шина за крака ми. Вързахме ги от двете страни на крака с паракорд, който винаги носех в раницата си, и приятелите ми го стегнаха здраво. Наложи се да вържем и ходилото ми, защото висеше. Приятелите ми се втурнаха да ме извадят от клисурата. Бяха изправили четириколката ми и я бяха запалили. Помогнаха ми да се кача и потеглихме обратно към лагера.

Сега беше техен ред да се преобърнат. Обърнах се и отидох да им помогна. Никой не беше пострадал. Закачих се за тяхната четириколка и я изправих. Отново се отправихме към лагера. Когато най-сетне пристигнахме, те бързо ми помогнаха да се кача в пикапа на моя приятел. Карахме с над 100 мили в час до най-близката болница. Когато пристигнахме в болницата в Рузвелт, Юта, бяха изминали почти осем часа от инцидента.

Останах там една седмица и претърпях две операции. При първата операция д-р Марк Хансен можеше само да почисти раздробения ми глезен и да го лекува от инфекция, тъй като фрактурата беше открита, а аз бях прибрал костта обратно. По това време нямаха достатъчно метални импланти, за да възстановят глезена ми. Лекуваха ме от болка и инфекция в продължение на три дни, докато имплантите пристигнат.

Претърпях втората си операция. Д-р Марк Хансен се опита да възстанови левия ми глезен с онова, което беше останало от него. След поставянето на две пластини и двадесет винта д-р Хансен ми каза, че е направил най-доброто, което е могъл, с купчината кости, която съм му донесъл. Останах още два дни в болницата, преди да ме изпишат и да се прибера у дома. Около месец след прибирането ми бях под грижите на друг лекар, докато д-р Хансен беше извън страната.

Тогава кракът ми се поду като балон. Получих костна инфекция, наречена Enterobacter Cloacae. Тя беше преминала през цялото ми тяло, включително сърцето. Незабавно ме изпратиха в болница, където ми поставиха PIC линия към сърцето. Следващите три месеца прекарах в кресло, като чрез PIC линията вкарваха антибиотици в тялото ми, за да унищожат инфекцията. По-късно, когато кръвните изследвания показаха, че инфекцията е изчезнала, отново влязох в операционната. Д-р Хансен отстрани едната пластина, за която беше установено, че е причинила инфекцията, както и половината от винтовете.

Следващата операция беше за почистване на всяка останала инфекция и остъргване на костта с надеждата да се стимулира нов растеж. Инфекцията беше разрушила две трети от глезена ми и част от тибията. Увреждането на глезена ми беше необратимо. Д-р Хансен се пенсионира и аз му благодарих за всичко, което направи. Бях насочен към други лекари. Те ми казаха, че никога повече няма да проходя. Дори казаха, че ако съм бил техен пациент след инцидента, щели да ампутират крака ми.

Това беше трудно за чуване и много ме уплаши. Това ли беше краят? Нямаше ли повече лов? Наистина ли? Не можех да приема това. Започнах собствена терапия. Накисвах се във вана с най-горещата вода, която можех да понеса, и притисках левия си крак към предната част на ваната, докато болката стане непоносима. Реших, че ако продължавам да го правя отново и отново, кракът ще се отпусне малко и ще започна да възстановявам движението в глезена. Това определено помогна.

По-късно разбрах, че съм счупил два от винтовете. Бавно започнах да натоварвам крака, но той просто не беше достатъчно здрав. Отново ме изпратиха при специалист. Той ме насочи към място, където щяха да ми изработят индивидуална ортеза. Е, след като дадох 2000 долара, получих безполезна ортеза. Изработиха ми друга. Този път трябваше да намеря обувка, в която да влиза и която същевременно да поддържа глезена ми.

Похарчих хиляди долари за ботуши, опитвайки се да намеря такива, в които ортезата да влиза, да поддържат глезена ми и да са удобни. Трябваше да купувам ботуши с номер и половина по-големи от обичайния ми размер. Затова носех два чифта дебели чорапи на десния крак, за да мога да нося ботуша, докато ортезата влиза в левия. Успявах да се придвижвам малко, но в крайна сметка бедрото започна да ме боли, а гърбът ми започна да създава проблеми.

В града се провеждаше Есенният ловен форум. Много исках да отида, но знаех, че никога няма да успея да го обиколя пеша. Реших да взема новия си скутер. Видях щанда на Kenetrek и си помислих: „Да бе, още един чифт скъпи ботуши, които няма да ми свършат работа.“ Все пак реших да спра. Разказах на продавача за положението си. Той ми каза сериозно да опитам ортопедичните ботуши Kenetrek Everstep. Каза, че е съсобственик на компанията. Увери ме, че ще са идеални за моя случай.

Наистина не исках да похарча още стотици долари за ботуши, които няма да ми свършат работа, затова се прибрах и поговорих с лекаря си. Той беше много впечатлен от тях и от това колко добре биха поддържали счупения ми глезен. Опитахме се да накараме застраховката ми да плати един чифт. Те не отстъпиха. Предложиха да платят за още една ортеза за 2000 долара, но не и за чифт ботуши!

Е, накрая се предадох и купих чифт ботуши Kenetrek Everstep. Веднага щом ги обух и направих първите няколко крачки, разбрах, че съм направил правилния избор. Тези ботуши поддържат глезена ми, без да причиняват болка в бедрото и гърба. Мога да нося обичайния си размер. Отново мога да ходя на преходи. Не съм толкова бърз и не мога да изминавам толкова, колкото преди инцидента, но все още мога да правя това, което обичам... ЛОВУВАМ! Бих казал на всеки, който има проблеми с глезените: купете си ортопедичните ботуши Kenetrek Everstep. Няма да съжалявате. Тези ботуши промениха живота ми. Благодаря ви, Stuart и Kenetrek!

-Corey P.