Историята на Джейсън

Искам да споделя историята си за лов на пума.

Миналата зима ми се обади служител от отдела за риба и дивеч заради проблемна пума. Един мъж му се обадил и казал, че в двора му има пума. Той ме попита дали ще отида да проверя. С моя ловен партньор тръгнахме натам заедно с една жена, която имаше разрешително и винаги е искала да улови пума.

Когато пристигнахме, мъжът излезе от къщата и ни показа къде е видял пумата. Следите минаваха точно покрай входната врата, покрай колата му, през двора и надолу към потока. Пуснахме ловните кучета и те потеглиха. Пумата правеше всякакви луди обиколки, опитвайки се да се отърве от кучетата. Когато стигнахме долу, видяхме как пумата пресича склона, а кучетата я преследват по петите.

Не след дълго я притиснаха до едно дърво. Беше се качила на гъста, покрита със сняг ела. Вързахме кучетата назад и я подготвихме да стреля. Когато стреля по пумата, тя скочи от дървото и хукна надолу по хълма, а после заобиколи хребета. Партньорът ми слезе да търси кръв. Мислейки, че е пропуснала, пуснах кучетата. Веднага след това той извика: „Намерих кръв!“, но вече беше твърде късно. Втурнах се да тичам надолу по хребета, знаейки, че сме в беда.

Кучетата я бяха повалили на земята и когато се приближих, видях, че пумата се е увила около едно от кучетата на партньора ми. Втурнах се натам, скочих възможно най-високо и ритнах пумата в главата. Тя пусна кучето, но захапа ботуша ми. Носех Kenetrek Mountain Extreme 400. Силата на пумата беше невероятна!

Озовах се на земята и се опитвах да издърпам крака си. Тя беше захванала ботуша ми с двете си лапи и хапеше върха му. Горните ѝ кучешки зъби пробиваха кожата. Със свити колкото можех пръсти на крака все още усещах натиска от челюстите ѝ. Накрая някак успях да освободя крака си. След това успяхме да отведем кучетата назад, за да бъде направен довършителният изстрел.

Не можех да повярвам, че нямах нито една драскотина. И двете лапи бяха захванали ботуша ми, но нито един нокът не проби кожата. Кучешките зъби на пумата пробиха кожата, но не и вътрешния слой. Имах тези ботуши от около 4 години и те издържаха отлично до този инцидент. Дъщеря ми беше на екскурзия за подледен риболов на езерото, което се намираше малко надолу по магистралата от мястото, където ловувахме.

Приятелят ми е учител и ми каза, че ако уловим пума, да я занесем до езерото, за да могат децата да я видят. Затова, след като я натоварихме, тръгнахме към езерото. Повечето деца никога не бяха виждали пума, така че беше страхотно да видим лицата им, когато им я показахме.

-Джейсън М.